- Увод
На много от нас ни се случва да търсим работа, докато все още не сме напуснали настоящата си. В случай че си намерим нова работа се поставя въпросът как да прекратя трудовото си правоотношение с досегашния си работодател, какъв трябва да е срокът на предизвестието ми, трябва ли да плащам обезщетение и пр. В настоящата статия ще се опитаме да дадем отговор на най-често задаваните въпроси при прекратяване на трудовия договор от страна на работник или служител. - Изходни положения:
Българското трудово право предоставя повишена закрила на работниците или служителите по трудовото правоотношение, за да се преодолее икономическата неравнопоставеност между работодателя и работника и да се създаде фактическо и юридическо равноправие. Израз на тази повишена закрила е предвидената възможност на работника да прекрати едностранно трудовия си договор с предизвестие, без да посочва каквото и да било основание за това.
Правото да се прекрати договора от страна на работника се различава от правото на работодателя да прекрати едностранно трудовото правоотношение с работника или служителя, доколкото работодател може да прекрати трудовия договор на свой служител само на изрично и изчерпателно посочените основания в чл. 328 и чл. 330 от Кодекса на труда (виж повече в статията „Защита при незаконно уволнение в хипотезата на съкращаване на щата“).
Съгласно чл. 326, ал.1-4 от КТ работникът или служителят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работодателя. Има два срока за предизвестие – единият е срокът за предизвести при прекратяване на безсрочен трудов договор, който е дълъг 30 дни, като при изрична уговорка на страните той може да бъде удължен, но не може да бъде повече от 3 месеца, и другият срок – срокът за предизвестие при прекратяване на срочен трудов договор, който е дълъг 3 месеца, като може да бъде удължен по съгласие на страните, но не може да бъде повече от остатъка на срока на действие на договора. Сроковете за предизвестието започват да текат от следващия ден, в който предизвестието е получено.
Съществува възможност предизвестието да се оттегли, но работникът или служителят трябва да съобщи за оттеглянето му преди получаването или едновременно със самото получаване на предизвестието. Предизвестието може да се оттегли и след това (в срока на изтичането му), но това става задължително със съгласието и волята на работодателя.
- Често задавани въпроси от наши клиенти.
В практиката възникват различни дискусионни моменти и въпроси от страна на работниците или служителите, на които ще дадем отговор в следващите редове тук:
А) Трябва ли да се посочва основание, когато подавам молбата си за напускане?
Работникът или служителят не е задължен да посочва фактическото и юридическото основание за прекратяване на трудовия договор (напр. прекратявам трудовия си договор на основание чл. 326, ал.2 от КТ, поради намиране на по-подходяща работа). Единственото, което трябва да съдържа предизвестие, е ясното и недвусмислено изявление на работника или служителя, че желае да прекрати трудовия си договор. Също така е полезно, но не е задължително, работникът да посочи от кога ще счита трудовия си договор за прекратен.
Б) До кого трябва да адресирам молбата си за напускане и може ли някой друг, освен мен, да я подпише?
Молбата за напускане трябва да бъде адресирана до длъжностното лице в съответното предприятие, което сключва и прекратява трудовите договори, т.е. най-често това ще бъде управителят или изпълнителният директор на съответното търговско дружество. Молбата за напускане може да се подаде присъствено в работното място на служителя, като се входира по съответния ред или по пощата с обратна разписка. Изключително важно е да се посочи, че молбата за напускане трябва да бъде подписана лично от работника или служителя, не е необходимо самият текст на предизвестието да бъде написан лично от работника, но трябва то да бъде подписано от работника, а не от негов пълномощник.
В) Какъв е срокът на предизвестието ми?
Отговорът на този въпрос зависи от това дали трудовият договор е срочен или е безсрочен (житейски по-известен като „постоянен трудов договор“). Когато трудовият договор е безсрочен, предизвестието не може да бъде по-кратко от 30 дни и по-дълго от 3 месеца.
Така например, ако в трудовия Ви договор е предвидено предизвестие със срок 5 месеца, така уговорената клауза е недействителна поради противоречие с чл. 326, ал.2 от КТ и тази клауза ще бъде заместена по право (съгласно чл. 26, ал.4 от Закона за задълженията и договорите) с императивната разпоредба на закона- чл. 326, ал.2 КТ, т.е. предизвестието Ви ще бъде със срок от 30 дни. Житейски е възможна и друга хипотеза: предизвестието за работодателя е 30 дни, а за работника е 3 месеца.
Подобна клауза също е недействителна, поради противоречие с чл. 66, ал.1, т.6 от Кодекса на труда (Цитираната разпоредба регламентира, че срокът на предизвестието не може да бъде различен за двете страни, т.е. той трябва да бъде еднакъв), в който случай предизвестието на работника ще бъде равно на това на работодателя.
В дадения пример предизвестието ще бъде 30 дни (колкото е това на работодателя), а не 3 месеца, както е предвидено в трудовия договор. Ако сте на срочен трудов законодателното разрешение е по-различно. В този случай срокът на предизвестието е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора. Това означава, че в срочния Ви трудов договор не може да бъде посочен срок за предизвестие различен от 3 месеца, нито повече, нито по- малко.
Всяка клауза в срочния трудов договор, която определя срок на предизвестие, различен от 3 месеца, е недействителна и се замества по право със законовата разпоредба. От това правило има изключение, и то се изразява в това, че ако остават по-малко от 3 месеца до изтичането на крайния срок на трудовия договор, предизвестието ще бъде равно на остатъка до края на срока на трудовия договор. Например, ако срокът на трудовия Ви договор изтича на 01.04.2023 г., предизвестието Ви ще бъде 2 месеца, а не три.
Г) Как се изчислява срока на предизвестието ми?
Независимо дали срокът на предизвестие е уговорен в дни, седмици или в месеци, срокът на предизвестието по дефиниция започва да тече от деня, който следва деня на получаването на това предизвестие – чл.326, ал.4 от КТ. Срокът веднъж започнал да тече, продължава да тече независимо от това дали излезете в отпуска поради бременност, временна неработоспособност и пр. Трудовият ви договор ще бъде прекратен на съответната дата, на която изтича срокът на предизвестието, независимо дали денят е празничен, почивен и пр.
Важно е да се подчертае, че в течение на срока на предизвестието трябва да продължите да изпълнявате трудовите си задължения. Ако спрете да изпълнявате трудовите си задължение и не се явявате на работа, работодателят може да Ви уволни дисциплинарно, в която хипотеза, първо, ще дължите обезщетение на Вашия работодател в размер на едно брутно трудово възнаграждение, ако трудовият Ви договор е безсрочен (чл. 221, ал.2 от КТ) и, второ, в трудовата Ви книжка като основание за прекратяване на трудовото Ви правоотношение ще бъде посочено дисциплинарното уволнение (чл. 330, ал.1 от КТ), а не едностранно прекратяване на трудовия договор с предизвестие от работника (чл. 326, ал.2 от КТ).
5) Има ли възможност да не отработя срока на предизвестието ми, а да напусна веднага?
Да, такава възможност има. Можете да напуснете работа при Вашия работодател още на датата, на която подадете Вашето предизвестие, но ще трябва да му заплатите обезщетение в размер на брутното Ви трудово възнаграждение за неспазения срок напредизвестието- чл. 220, ал.1 от КТ. Така, например, ако имате двумесечно предизвестие, е необходимо да заплатите на Вашия работодател обезщетение в размер на две Ваши брутни трудови възнаграждения.
Настоящото изложение има чисто информативен характер и в никакъв случай няма характера на правен съвет или правно становище, въз основа на което да се предприемат правни действия. В случай че Вие имате казус в областта на трудовото право, можете да се обърнете към адвокатско дружество „Антоний Димитров“ за консултации.
