Налагането на запор върху трудовото възнаграждение е един от най-често прилаганите на практика изпълнителни способи. В настоящата статия ще обясним основните практически аспекти на запора върху трудово възнаграждение въз основа на въпросите, които клиентите на адвокатска кантора „ Антоний Димитров“ са поставяли:
- До какъв размер може да се наложи запор върху трудовото възнаграждение?
Преди да отговорим на този въпрос, трябва да обясним някои основни понятия, които често не се разбират от хората без юридическо образование, но пък за сметка на това се използват при налагането на запор.
На първо място, трябва да се обяснят понятията „секвестируемост“, респ. „несеквестируемост“. В действащото законодателство не съществува легална дефиниция на понятието „секвестируемост“. Според правната теория и съдебната практика секвестируемостта представлява възможността да бъде насочено принудително изпълнение върху определен обект от имуществото на длъжника. Несеквестируемостта от своя страна представлява невъзможност да бъде насочено принудително изпълнение върху определен обект от длъжниковото имущество. Несеквестируемостта е израз на хуманността на модерния изпълнителен процес, която се изразява в гарантиране на определен „екзистенец минимум“ от имуществени права на длъжника, върху които не може да бъде „посегнато“, за да се осигури неговото физическо оцеляване. Несеквестируемите вещи и вземания са регламентирани изчерпателно в разпоредбите на чл. 444, чл. 446 и чл. 446а от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Изключително важно е да се посочи, че от несеквестируемостта може да се
ползва само длъжник-физическо лице.
На следващо място, трябва да се изясни понятието „частична (не)секвестируемост“. Този термин се използва при изпълнението върху трудово възнаграждение, възнаграждение за труд и пенсия. Частичната секвестируемост се изразява в невъзможност да се наложи запор върху определена част от трудовото възнаграждение, респ. пенсията на длъжника. Смисълът на това разрешение отново се изразява в законодателната воля да се гарантира определен минимум от парични средства, с които длъжникът да може да преживее месеца.
Законодателят е използвал диференциран подход при определянето на несеквестируемата част от трудовото възнаграждение в зависимост от това колко пъти получаваното трудово възнаграждение надхвърля минималната работна заплата за страната.
На първо място, трябва да се отбележи, че е абсолютно несеквестируемо трудово възнаграждение в размера на минималната работна заплата за страната за съответната година. Изключително важно е да се посочи, че трудовото възнаграждение се определя, като от него се приспаднат дължимите данъци и осигурителни вноски – чл. 446, ал. 2 от ГПК. Това на практика означава, че ако нетната заплата на съответния работник или служител не надхвърля 780 лв. за 2023 г., то налагането на запор върху трудовото възнаграждение ще бъде незаконосъобразно.
На второ място, ако сме в хипотеза, че се получава месечно възнаграждение в размер, който е между минималната работна заплата и двукратния размер на минималната работна заплата, то тогава възможната удръжка от заплатата е в размер на една трета част от нея, ако длъжникът е без деца, и една четвърт част, ако длъжникът е с деца, които издържа – аргумент от разпоредбата на чл. 446, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази категория попадат лицата, които получават нетно трудово възнаграждение в размер между 781 лв. и 1560 лв. Сега ще изложим два примера, които да изяснят цитираната законова разпоредба. Ако работникът или служителят получава нетно възнаграждение в размер на 1200 лв., то удръжката от възнаграждението му ще бъде в размер на 400 лв., ако е без деца, респ. в размер на 300 лв., ако има деца, които издържа. При определяне размера на удръжката винаги трябва да се съобразява, че абсолютно несеквестируем е доходът в размер на минималната работна заплата. Така, например, ако работник или служител получава 1000 лева нетна заплата (ако не издържа деца), удръжката от заплатата му ще бъде в размер на 220 лв., което е по-малко от 1/3, както изисква чл. 446, ал. 1, т. 1 от ГПК, понеже ако се удържи цялата една трета от тези 1000 лв., който се равняват на 333 лева и 33 стотинки в период, то би се получил следният резултат – това, което ще се получи като доход ще бъде под минималната работна заплата за страната. На трето място, ако се получава месечно възнаграждение в размер, който е между двукратния размер на минималната работна заплата и четирикратния размер на минималната работна заплата, то тогава възможната удръжка е в размер на една втора част, ако длъжникът е без деца, и една трета част, ако длъжникът е с деца, които издържа – чл. 446, ал. 1, т. 2 от ГПК. В тази категория попадат лицата, които получават нетно трудово възнаграждение в размер между 1561 лв. и 3120 лв. Сега ще представим един пример, който да изясни хипотезата. Ако нетното трудово възнаграждение на служителя е в размер на 1600 лв. и последният не издържа деца, то удръжката му ще бъде в размер на 800 лв., а ако издържа деца – удръжката му ще бъде в размер на 533 лв.
На четвърто място, ако работник или служител получава месечно възнаграждение в размер над четирикратния размер на минималната работна заплата, удръжката е в размер на горницата над двукратния размер на минималната работна заплата, ако е без деца, и горницата над два пъти и половина размера на минималната работна заплата, ако е с деца, които издържа. В тази категория лица попадат малко лица, защото лицата следва да получават нетно трудово възнаграждение в размер над три хиляди сто двадесет и един лева. Ако нетното трудово възнаграждение на служителя е в размер на 5000 лв. и той не издържа деца, удръжката ще бъде в размер на 3 440 лв., респ. 3050 лв. – ако издържа деца.
- Как да се защитя ако е наложен запор върху несеквестируемата част от
трудовото ми възнаграждение?
Ако бъде наложен запор върху несеквестируемата част от трудовото възнаграждение на работник или служител, съгласно чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК, чл. 436 от ГПК и т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2013 на ОСГТК, длъжникът има право да обжалва действието, с което се насочва изпълнение върху несеквестируемото имущество.
Срокът за обжалване е двуседмичен и започва да тече от връчването на съобщението за наложения запор върху трудовото възнаграждение, ако то е изцяло несеквестируемо (т.е., ако е в размер до 780 лв., защото понастоящем към момента на писането на статията минималната работна заплата е в размер на 780 лева за страната), а в случай, че запорът не е съобщен на длъжника или когато запорът е наложен върху частично несеквестируемо вземане, то тогава срокът започва да тече от узнаването, че третото задължено лице (работодателят) е платило на съдебния изпълнител и поради това отказва да плати на длъжника.
Пропускането на този срок за обжалване обаче, не осуетява правото на длъжника да иска от съдебния изпълнител (след предоставяне на необходимата информация) вдигане на запора и връщане на несеквестируемата част от събраните суми, докато те не са получени от кредитор. Длъжникът има и правото да обжалва самото разпределение на основание на наличието на несеквестируемост.
Пропускането на срока за обжалване в тези гореизброени хипотези прави невъзможно отменяването на наложения запор, като краен резултат – запорът не може да се обжалва и не може да се отмени. Паралелно с обжалването и независимо от него длъжникът може да претендира от съдебния изпълнител обезщетение за всички преки и непосредствени вреди, които са се породили от провежданото от съдебния изпълнител изпълнение върху вземане, което е несеквестируемо по закон.
Трябва да се отбележи, че жалбата на длъжника срещу действията на частния съдебен изпълнител се подава до окръжния съд по мястото на изпълнението. Подаването на жалбата обаче не спира действията по изпълнението, т.е. самото изпълнение и събирането на суми от длъжника продължава, но при определени предпоставки съдът може да постанови спиране на изпълнението. На практика това обаче не става особено често. Рядко се ангажира и отговорността на ЧСИ за вредите, които той е причинил с неговите действия във връзка с принудително изпълнение върху несеквестируемо вземане.
- Има ли проблем в случай, че работодателят превежда заплатата по банков път,
а не я дава на ръка? – Това не представлява проблем.
Съгласно чл. 446а, ал. 1 от ГПК несеквестируемостта на трудовото възнаграждение се запазва и ако то е постъпило по банкова сметка, но не по-рано от един месец преди налагане на запора. Изрично трябва да се отбележи, че спестяванията от трудовото възнаграждение са секвестируеми и върху тях може да бъде наложен запор. - Може ли работодателят да извърши прихващане между дължими от мен суми и
трудовото ми възнаграждение?
Отговорът на този въпрос зависи от това дали прихващането се извърша със секвестируема сума. Ако, например, работодателят извършва прихващане със секвестируемата част от Вашето трудово възнаграждение, прихващането ще бъде допустимо и законосъобразно. Ако, обаче, работодателят извърши прихващане с несеквестируемата част от Вашето трудово възнаграждение, това не е законосъобразно и работодателят трябва да Ви върне удържаната сума. Този извод произтича от разпоредбата на чл. 105 от Закона за задълженията и договорите, съгласно който не могат да се прихващат без съгласието на кредитора вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение. Следователно, единствената допустима хипотеза, в която може да бъде извършено прихващане с несеквестируемата част от Вашето трудовото възнаграждение, е, ако Вие дадете съгласие прихващане да бъде извършено.
- Необходимо ли е в запорното съобщение да бъде посочен точният размер на
удръжките?
Според безпротиворечивата съдебна практика на Върховния касационен съд не е необходимо в запорното съобщение, което се изготвя и впоследствие изпраща от частния съдебен изпълнител, същият частен съдебен изпълнител да посочи в това запорно съобщение точния размер на удръжките, които трябва да направи работодателят. Достатъчно е в запорното съобщение да бъде посочено, че работодателят е длъжен да съобрази несеквестируемия минимум по чл. 446 от ГПК, т.е. преценката се оставя на работодателя, макар обаче впоследствие ЧСИ да носи отговорност. Ако работодателят удържи повече от несеквестируемия минимум, работникът или служителят има право да иска от съдебния изпълнител незабавно да му възстанови сумата, събрана в нарушение на несеквестируемостта. Ако съдебният изпълнител откаже да възстанови така събраната сума, работникът или служителят има право на иск за обезщетение за вреди спрямо съдебния изпълнител на основание чл. 441 от ГПК. - Има ли изключения от правилото, че е недопустимо да се налага запор върху
несеквестируемата част от трудовото възнаграждение?
Да, има изключение. Може да се изпълнява върху несеквестируем доход, ако вземането на взискателя е за издръжка по Семейния кодекс – чл. 444, ал. 3 ГПК. Също така е необходимо да се отбележи, че съгласно чл. 444, ал.4 от ГПК върху вземания за издръжка не се допуска принудително изпълнение.
Настоящото изложение има чисто информативен характер и в никакъв случай няма характера на правен съвет или правно становище, въз основа на което да се предприемат процесуални действия. При възникнал казус може да се обърнете към адвокатско дружество „ Антоний Димитров“ за консултация.
