На много от нас се налага да теглим потребителски кредит по една или друга причина – за да финансираме закупуване на кола, за да си позволим екскурзия в чужбина, за да платим повишените сметки за ток и вода.
В настоящата статия ще се опитаме да обясним по разбираем начин за какво следва да следи всеки един от нас при сключване на договор за потребителски кредит.
- Какво е потребителски кредит? Договорът за потребителски кредит е договор, по силата на който едната страна (кредиторът) предоставя на другата (потребителя) парични средства, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане (пълната дефиниция на договорът за потребителски кредит се съдържа в чл. 9 от Закона за потребителския кредит- ЗПК). Законът за потребителският кредит транспонира (въвежда) в националното ни право изискванията на ДИРЕКТИВА 2008/48/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити. Целта на директивата и приетият в нейното изпълнение Закон за потребителският кредит е да се даде повишено ниво на защита на потребителите на финансови услуги на територията на ЕС срещу нелоялни и недобросъвестни търговски практики на доставчиците на финансови услуги (банки и така наречените фирми за бързи кредити- небанкови финансови институции). За да се ползваме от повишената защита, предвидена в българското и европейското законодателство, трябва да отговаряме на различни условия, най-важните сред които са:
А) На първо място, трябва да имаме качеството „потребител“. Съгласно чл. 9, ал.3 от ЗПК потребителят е физическо лице, което физическо лице извършва дейности, които са вън от рамките на професионалната или търговската дейност. Въпреки че легалната дефиниция изглежда наглед проста, тя е създавала редица проблеми пред съдебната практика. Така например се е поставял въпросът дали е потребител лице, което е встъпило в дълг, изтеглен от дружество с ограничена отговорност, на което лицето е управител и едноличен собственик на капитала. Според българската и европейската съдебна практика в тази хипотеза управителят на дружество и едноличен собственик на капитала няма качеството потребител и не се ползва със завишената закрила, предвидена в ЗПК и Закона за защита на потребителите.
Б) Договорът за кредит не трябва да надхвърля 147 000 лв. или равностойността им в друга валута по курса на Българската народна банка към датата на сключване на договора – чл. 4, ал.1, т.1 от ЗПК.
В) Не трябва да сме в хипотезата на чл. 4, ал.1, т.2 от ЗПК : ЗПК не се прилага, ако сме сключили договор за ипотечен кредит. Потребителските договори за ипотечен кредит са уредени в друг нормативен акт- Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители.
Г) На последно място, кредиторът по договора за потребителски кредит съгласно закона трябва да бъде търговец и да упражнява подобна търговска дейност. Така например, ако сме взели назаем от съседа Петър 1000 лв., няма да се ползваме от защита по ЗПК.
Това са основните условия, на които трябва да отговаряме, за да може да се ползваме от защитата по ЗПК. За останалите хипотези, при които ЗПК няма да се прилага – виж чл. 4 ал., т.3-15, чл. 4, ал.2 и 3 от ЗПК.
- Първото нещо, на което трябва да обърнем внимание при сключване на договор за потребителски кредит, е размерът на шрифта му. Съгласно чл.10, ал.1 от ЗПК, шрифтът на договора за потребителски кредит не трябва да бъде по- малък от 12. Когато това законово изискване не е спазено (напр. шрифтът е 9), договорът за потребителски кредит е недействителен (чл.22, ал.1 от ЗПК във вр. с чл.10 ал.1 от ЗПК) и потребителят дължи само чистата стойност на кредита, без лихви или други разходи по договора, т.е. дължи се само главницата- като аргумент за това се черпи от разпоредбата на чл. 23 от ЗПК.
- Много често като приложение към договора за потребителски кредит се включва и застрахователен договор, с който застрахователят поема риска от изпадането в неплатежоспособност на кредитополучателя (длъжника). Според преобладаващата съдебна практика застрахователният договор също трябва да отговаря на изискването по чл. 10, ал.1 от ЗПК, т.е. шрифтът да не е по- малък от 12, доколкото тези договори са от съществено значение за правата и задълженията на страните по главния договор. Ако това изискване не е спазено, договорът за потребителски кредит е недействителен и потребителят дължи само чистата стойност на кредита, без лихви или други разходи по договора, т.е. дължи се само главницата- аргумент от чл.23 от ЗПК.
- Годишен процент на разходите- Легалната дефиниция на годишният процент на разходите ( ГПР) се съдържа в чл.19 ал.1 от ЗПК във вр. с пар.1 т.1 от ДР на ЗПК. Най-общо казано, ГПР е процент, който включа всички разходи по кредита извън главницата и лихвите и неустойките(лихвата, комисиони и пр.). Съгласно чл. 19, ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Към февруари 2023 г. размерът на законната лихва за забава е 11, 82 %, т.е. ако сключите договор за потребителски кредит през февруари месец 2023 г., ГПР не трябва да надхвърля 59, 1%. В противен случай клаузата относно ГПР е нищожна и няма да породи правни последици.
Според една част от съдебната практика неправилно посоченият ГПР (например в ГПР не е включена такса за бързо разглеждане на документите за отпускане на кредит – така наречената такса „фаст“, както и такса „гарант“, такса „флекси“ за предоговаряне на условията по кредита и др.) се приравнява на непосочване на ГПР, което води като последица обявяване на целия договор за потребителски кредит за недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Според друга част от практиката неправилно посочен ГПР е основание само за прилагане на чл. 19, ал. 5 ЗПК и обявяване на клаузата за нищожна и след като има специална последица, не се прилага последицата по чл. 23 ЗПК за обявяване на целия договор за недействителен. Аргументите на българските съдилища са свързани с това, че в чл. 22, ал. 1 от ЗПК е посочен само липсващ ГПР, но не е посочено, че разпоредбата се прилага и се отнася до случаите на неправилно изчислен годишен процент на разходите (ГПР). Във всеки случай сигурно е, че ако в ГПР не е включена застрахователната премия, то договорът за потребителски кредит ще бъде недействителен на основание чл.22 от ЗПК във вр. с чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК, като тези изводи се подкрепят от съществуващата съдебна практика на ВКС.
5. Размер на възнаградителната лихва- Към момента действащото законодателство не регламентира максимален размер на договорената възнаградителна лихва. Единственото ограничение създадено от съдебната практика е възнаградителната лихва да не противоречи на добрите нрави- аргумент от чл.9 от Закона за задълженията и договорите.
Според Върховният касационен съд сделки, които противоречат на добрите нрави, са такива сделки, при които потребителите като икономически по-слаба страна се третират неравноправно, като едната страна се възползва от недостига на средства на другата и се облагодетелства за сметка на нея. Според преобладаващата практиката на съдилищата клауза, регламентираща размер на възнаградителната лихва надхвърлящ три пъти размера на законната лихва за забава, при необезпечени кредити, а при обезпечени кредити – два пъти, противоречи на добрите нрави и като такава е нищожна.
В случай че съдът обяви клаузата за възнаградителна лихва за нищожна, потребителят не дължи възнаградителна лихва по кредита. Изложеното важи само за кредити с уговорка, че възнаградителната лихва при тях е с фиксиран лихвен процент. Фиксиран лихвен процент по договора за потребителски кредит е този лихвен процент, който е имплементиран в клауза на договора съгласно която клауза страните по договора постигат съгласие за един непроменяем лихвен процент за целия срок на договора за кредит или се съгласяват на различни лихвени проценти, приложими за различни периоди на договора за потребителски кредит, през които периода се прилага един и същ лихвен процент (фиксиран лихвен процент).
Ако лихвеният процент е променлив, нещата стоят по различен начин. Съгласно пар.1, т.5а от ЗПК „Променлив лихвен процент по кредита“ е лихвеният процент, предвиден в клауза на договора за кредит, по силата на която кредиторът и потребителят уговарят, че приложимият към договора за потребителски кредит лихвен процент се формира на база на променлива компонента (референтен лихвен процент) и фиксирана надбавка.
Фиксираната надбавка не може да бъде променяна едностранно за целия срок на договора за кредит. Според практиката на Върховният касационен съд ако договорът за потребителски кредит е нищожен в частта за едностранното изменение на лихвата, то това не означава, че въобще лихва няма да се дължи от потребителя, а че тя ще се дължи, но при изначално уговореното, но не се дължи при тези условия, които са едностранно изменени от банката и които условия са довели до влошаването на положението на потребителя.
Един пример би илюстрирал добре казаното. Да приемем, че при сключването на договора за потребителски кредит променливият лихвен процент е в размер на 4, 7 процента, който процент се формира на основата на базовия лихвен процент на банката определян от управителния съвет на банката плюс фиксирана надбавка в размер на 4 процента, т.е. към момента на сключване на договора базовият лихвен процент е бил 0,7 процента, а фиксираната надбавка 4 процента.
Впоследствие управителния съвет на банката едностранно увеличава базовия лихвен процент на 3 процента, в който случай лихвеният процент в нашия пример ще се повиши от 4,7 % на 7%. Ако уговорката за определяне на променлив лихвен процент бъде обявена за нищожна (повече по тази тема виж в статията „Промяна в лихвения процент“), то потребителят ще дължи възнаградителна лихва за целия период на кредита в размер на 4,7%, а не на 7%.
Ако банката е надвзела суми въз основа на увеличението на лихвения процент, потребителят ще има право да претендира надвзетата сума в отделен процес или да прихване недължимо събраната сума с остатъка от главницата.
- Наказателна лихва – често в договорите за потребителски кредит се предвижда наказателна лихва. Това е лихва, която се дължи ако потребителят не изпълни в срок задължението си да върне анюитетната си вноска/анюитетните си вноски. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ЗПК, когато потребителят изпадне в забава по отношение на задълженията си по кредита, то той следва да дължи обезщетение за забавата, но това обезщетение не може да е по-голямо от законната лихва за забава. В случай че клауза в договора за потребителски кредит предвиди наказателна лихва в размер по- висок от този на законната лихва за забава, то тази клауза е нищожна и съобразно разрешенията на българската и европейската съдебната практика наказателна лихва въобще не се дължи.
Настоящото изложение има чисто информативен характер и в никакъв случай
няма характера на правен съвет или правно становище, въз основа на което да се
предприемат процесуални действия. В случай, че възникне казус във връзка със
сключен от Вас договор за потребителски кредит може да се обърнете към адвокатско
дружество „Антоний Димитров“ за консултации и последващо процесуално
представителство.
