- Рано или късно всеки от нас ще стане наследодател, а много често – и наследник. В настоящата статия ще разгледаме основните практически аспекти на приемането и отказа от наследство.
- Действащото българско законодателство възприема системата на приемането на наследството. Това означава, че наследникът няма да придобие съвкупността от права и задължения на неговия наследодател (наричани в правната теория „наследствена маса“ или просто „наследство“), без да приеме наследството изрично или с конклудентни действия.
Понеже няма как да има имущество без титуляр, а във всеки случай минава известно време между откриването на наследството (това е моментът, в който почине наследодателят) и приемането на наследството, в чл. 48 от Закона за наследството е посочено, че приемането на наследството произвежда действие от момента на откриването му, т.е. приемането на наследството има обратно действие.
2.1. Наследството може да бъде прието изрично или с конклудентни действия. Наследството се приема изрично с писмено заявление до районния съд по местооткриването на наследството (това е мястото, където е бил постоянният адрес на наследодателя към деня на неговата смърт).
Приемането се вписва в особена книга, водена в районния съд (чл. 49, ал. 1 от ЗН). Трябва да се отбележи, че по принцип изричното приемане на наследството произвежда действие от вписването на заявлението в книгата на районния съд.
Ако обаче поради грешка на служител в съдебната администрация приемането на наследство не е било вписано в книгата, това няма да навреди на наследника, т.е. счита се, че наследникът е приел наследството (в този смисъл е задължителната практика на ВКС). Аргументът е, че наследникът не може да претърпи неблагоприятни последици от бездействията и пропуските на съдебната администрация.
2.2. Вторият начин, по който може да бъде прието наследството, е с конклудентни действия. Според изричната норма на чл. 49, ал. 2 от ЗН приемане има и когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството, или когато укрие наследствено имущество. Ако наследникът е укрил имущество, то същият губи наследствения си дял от това укрито имущество. При анализа на тази разпоредба се вижда, че има две основни хипотези на приемането на наследство с конклудентни действия:
А) Когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството. В тази хипотеза се включват:
1) действия на разпореждане с наследственото имущество (напр. сключване на договор за продажба, замяна, прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, ипотека, залог и пр. с наследственото имущество, също така сключване на договор за наем с предмет обект от наследственото имущество за срок над 3 г.);
2) плащане на наследствен дълг, с изключение на хипотезата, когато наследникът е направил изрично или подразбиращо се волеизявление, с което указва, че плаща чужд дълг (в последната хипотеза приемане на наследство няма);
3) предявяване на ревандикационен, негаторен иск или иск по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. В тези хипотези също е налице приемане на наследство, понеже елемент от фактическия състав на съответните искове е установяване на правото на собственост на ищеца, т.е. очевидно щом се предявява такъв иск, наследникът счита себе си за собственик на съответното наследствено имущество и е приел конклудентно наследството;
4) предявяване на иск за делба на наследството;
5) изтегляне на суми от банковата сметка на наследодателя;
6) продължаване на търговската дейност на едноличен търговец или на еднолично дружество с ограничена отговорност;
7) подаване на молба за членство в ООД на основание дяловете, които е имал наследодателят в съответното дружество, т.е. наследникът изразява вола да стане съдружник в ООД, в което е членувал неговият наследодател въз основа на дружествените дялове, притежавани от неговия наследодател;
8) прехвърляне на дружествени дялове или акции собственост на наследодателя.
Изключително важно от практическа гледна точка е да се посочи, че ако наследството има повече задължения, отколкото права, наследникът не трябва да извършва някое от горепосочените действия, понеже в противен случай ще се счита, че наследникът е приел наследството направо и ще отговаря неограничено (т.е. и с личното си имущество) за наследствените дългове.
Интересна е хипотезата, при която срещу наследника е подадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 418 от ГПК за дълг на неговия наследодател. В съдебната практика е разискван такъв случай, като фактите по казуса са следните: срещу наследника била подадена заповед за незабавно изпълнение, като съдът дал на наследника 3-месечен срок по чл. 51 от ЗН да заяви дали приема наследството. Вероятно поради незабавното действие на заповедта на чл. 418 ГПК (с подаване на заявлението се издава заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на който може да бъде предприето принудително изпълнение) наследникът е подал възражение по чл. 414 от ГПК. Въз основа на тези факти съдът е приел, че със защита си срещу заповедта за изпълнение наследникът е приел наследството с конклудентни действия. В този случай препоръчително е веднага, след като на наследника бъде връчена заповедта за незабавно изпълнение, същият да направи изричен отказ от наследство (ако, разбира се, задълженията в наследството надхвърлят правата, а в противен случай по-добре е да се приеме по опис) и да се позове на него във възражението срещу заповедта за незабавно изпълнение.
Действия, извършвани от наследника, които не представляват конклудентно приемане на наследството:
1) на първо място, това са действия на обикновено управление – отдаване на наследствен имот под наем за срок до 3 г., отдаване на вещ от наследствената маса в заем за послужване, извършване на необходими разноски за запазване на наследствените вещи;
2) предявяване на исковете по чл. 75 и 76 ЗС;
3) изваждане на удостоверение за наследници;
4) подаване на декларация за облагане с данък.
Б) Втората изрично уредена хипотеза в закона е, ако наследникът укрие вещ от наследството – напр., ако се изнесат от имота на наследодателя скъпи бижута. Необходимо е да се отбележи, че в тази хипотеза наследникът, укрил вещ, губи дела си от укритата наследствена вещ. Трябва да се отбележи, че приемането на т.нар. благодарствени дарове не водят до приемане на наследство, поради укриване на вещ (напр. преди смъртта си наследодателят позволява на някой от наследниците му да взема скъпа картина от дома му).
2.3 Ако наследникът нито приема, нито се отказва от наследството се създава правна несигурност относно това кой ще стане титуляр на наследството, поради което в закона е предвидена процедурата по чл. 51 от ЗН. В този случай при искане на заинтересовано лице (заветник, кредитор на наследството, кредитор на наследника, наследник по закон от следващ наследствен ред) районният съд призовава наследника и му дава подходящ в срок, в който да заяви дали приема наследството. Ако след изтичането на срока, наследникът не е заявил изрично дали приема наследството, по силата на чл. 51, ал. 2 от ЗН се счита, че наследникът се е отказал от наследството. Необходимо е да се отбележи, че според преобладаващата част от съдебната практика фикцията по чл. 47 от ГПК не е приложима в производството по чл. 51 от ЗН, т.е. необходимо е действително наследникът да е бил призован.
- Наследството може да бъде прието направо или по опис.
Ако наследството е прието направо, тогава наследникът отговаря неограничено за наследствените дългове, т.е. той отговаря и с личното си имущество. Приемането направо има смисъл тогава, когато активът на наследството надхвърля пасива му. Ако пасивът на наследството е по-голям от неговия актив, респ. наследникът не знае какъв е съставът на наследствената маса, е препоръчително наследникът да приеме по опис наследственото имущество.
Приемането по опис има две благоприятни последици –
1) отговорността на наследника за наследствените дългове се ограничава до това, което е получил от наследственото имущество (според преобладаващата част от съдебната практика ограничението е стойностно, а не предметно);
2) наследникът ще може да заведе иск срещу непризованите наследници по закон, в чиято полза е направен завет или дарение, с което е накърнена запазената му част (чл. 30, ал. 2 от ЗН).
Съгласно чл. 61, ал. 1 от ЗН приемането по опис трябва да е изрично и не може да бъде конклудентно, като се заяви пред районния съд в писмена форма в срок от три месеца от узнаването, че наследството е открито (т. е. наследодателят е умрял). Този срок може да бъде продължен от районния съд с още 3 месеца. Срокът за приемане по опис е преклузивен. След изтичането на този преклузивен срок наследникът губи възможността да приеме наследството по опис и може да го приеме само по общия ред или да се откаже от наследството.
Някои категории лица приемат наследството само по опис. Това са държавата, обществените организации (юридическите лица с нестопанска цел в обществена полза) и недееспособните (малолетни, непълнолетни, пълно и ограничено запретени). Те винаги приемат по опис независимо от предвидения тримесечен срок, респ. отговорността им винаги е ограничена.
Необходимо е да се направи и едно уточнение, когато недееспособният стане напълно дееспособен (навърши пълнолетие, респ. запрещението бъде вдигнато), същият имат 3-месечен срок да заяви дали приема по опис наследството, т.е. след вдигане на запрещението или навършване на пълнолетие правният режим за приемането на наследство по опис на недееспособния се приравнява на този на останалите дееспособни наследници.
- Отказ от наследство
Когато в наследството има само пасиви или пасивите са преобладаващата част от наследствената маса, най-разумно е наследникът да направи отказ от наследство. При отказа от наследство призованият наследник не придобива нито права, нито задължения от наследствената маса, т.е. той не отговаря за задълженията на наследодателя. Отказът от наследство може да бъде извършен изрично или в хипотезата на чл. 51, ал.2 от ЗН (практиката нарича – донякъде неточно, това „мълчалив отказ от наследство“). Наследникът трябва да подаде заявление до районния съд по местооткриването на наследството, с което да се откаже от наследството. Независимо, че в закона е предвидена само писмена форма на заявлението за отказ, съдебната практика е наложила изискването отказът да се направи в писмена форма с нотариална заверка на подписа с оглед по-голямата сигурност. Отказът се вписва в книгата, водена от РС и от този момент произвежда действие. Ако обаче поради грешка на служител в съдебната администрация отказът от наследство не е бил вписан в книгата, това няма да навреди на наследника, т.е. счита се, че наследникът не е приел наследството (в този смисъл е задължителната практика на ВКС). Аргументът е, че наследникът не може да претърпи неблагоприятни последици от бездействията и пропуските на съдебната администрация.
Настоящото изложение има чисто информативен характер и в никакъв случай
няма характера на правен съвет или правно становище, въз основа на което да се
предприемат процесуални действия. При възникнал казус може да се обърнете
към адвокатско дружество „ Антоний Димитров“ за консултация.