I. Понятие за електронен фиш:
Съгласно пар. 6, т.63 от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата ( ЗДвП) „Електронен фиш“ е „електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи“.
II. Основания за отмяна на електронният фиш:
Най-честитите основания за отмяна на електронен фиш, с който се налага глоба, са:
1) Електронният фиш е издаден след 6 месечният преклузивен срок по чл. 34, ал.3 от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Според част от съдебната практиката административно- наказателната репресия не може бъде безкрайна, т.е. в закона да не съществува срок след изтичането на който да се прекрати правото на държавата да налага наказание за извършване на нарушения на Закона за движение по пътищата.
По принцип срокът по чл. 34, ал.3 от ЗАНН урежда крайния срок, до който може да се издаде законосъобразно наказателно постановление. За нарушаване на ЗДвП в повечето пъти се издава електронен фиш, а не наказателно постановление. Независимо от това обаче част от съдебните състави приемат че по аналогия спрямо издаването на електронният фиш трябва да се приложи разпоредбата на чл. 34, ал.3 от ЗАНН, макар и административното наказание да се налага с електронен фиш, а не с наказателно постановление.
Според тези състави шестмесечния преклузивен срок започва да тече от датата на установяване на нарушението с АТС, защото тогава до знанието на държавата е доведено извършването на нарушението на правилата по ЗДвП. Така на практика шестмесечният срок започва да тече от извършване на нарушението. Ако се издаде електронен фиш след изтичане на шестмесечния преклузивен срок, същият ще бъде незаконосъобразен, защото правото на държавата да упражни административна репресия се е погасило и електронният фиш ще бъде отменен.
Според друга част от съдебната практика, срокът по чл. 34, ал.3 от ЗАНН е неприложим спрямо електронните фишове, защото те не са наказателни постановления, а аналогия на закона е недопустима. Поради това на основание общото препращане в ЗАНН към Наказателния кодекс, тази част от съдебната практика приема, че приложимият давностен срок е този посочен в чл. 80, ал.1, т.5 от НК- три години от извършване на нарушението.
2) В електронният фиш не е описана ясно фактическата обстановка при която е извършено нарушението. Липсата на ясно посочване кога е извършено нарушението, къде е извършено нарушението (в населено място или извън населено място) и кое МПС е извършило нарушението води автоматично да незаконосъобразност на издадения електронен фиш, защото съдът не може да установи дали действително е извършено нарушението в посочените в електронния фиш параметри.
Така например ако е посочено, че е нарушен чл. 21 от ЗДвП, понеже МПС се е движело със 70 км.ч., вместо с допустимите 50 км.ч., но не е посочено къде е извършено нарушението, т.е. дали е било в населено място или не, електронният фиш ще бъде незаконосъобразен, защото няма да може да се установи дали въобще има извършено нарушение, доколкото има съществена разлика между допустимата скорост на движение в населено и извън населено място (50 км.ч за населено и 80 км.ч извън населено).
3) Друго често нарушение на уредените в ЗДвП процесуални норми, което води до отмяна на електронният фиш е невръчването му на собственика на МПС, а на друго лице. Така например ако се установи, че МПС Х е извършило нарушение на ЗДвП и собственика му е лицето У, но електронният фиш е връчен на лицето Z, то електронният фиш ще бъде отменен от съда като незаконосъобразен, доколкото е нарушено правото на защита на собственика на МПС.
III. Производство по отмяна на електронния фиш:
Съгласно чл. 58д, т.4 от ЗАНН на обжалване подлежи електронния фиш. Жалбата се подава в 14- дневен срок от връчването на електронния фиш (чл. 59, ал.2 от ЗАНН) пред районния съд, където е извършено нарушението (чл. 59, ал.1 от ЗАНН). Жалбата се подава, че областната дирекция на МВР, която е издала електронния фиш. Важно е да се отбележи, че по жалбата не се дължи държавна такса.
Също така е важно да се посочи и че ако глобата не се плати в срок върху нея не се начисляват лихви (чл. 175, ал.3 от ДОПК). Съгласно чл. 63в, от ЗАНН решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Решението на административният съд е окончателно.
Настоящото изложение има чисто информативен характер и в никакъв случай няма характера на правен съвет или правно становище, въз основа на което да се предприемат процесуални действия. При възникнал казус може да се обърнете към адвокатско дружество „Антоний Димитров“ за консултация