Иван е на 30 години и е успешен програмист в голяма международна компания с
добра заплата. Иван решава, че е крайно време да спре да дава пари за наем и сам да си
купи жилище. Иван отива в банката „Х“ и сключва договор за ипотечен кредит. В
банката му казват, че могат да му отпуснат кредит в размер на 180 000 евро, който ще
връща на равни анютетни вноски всеки месец в рамките на тридесет години.
Месечната
му вноска по кредита възлиза на 500 евро. Иван счита, че може без проблем да заплаща
вноската си по кредита и сключва договора. Две години по-късно обаче настъпва
икономическа криза и вноската на Иван се покачва първо с 50, после със сто евро и
накрая с 200 евро.
Иван си задава въпроса: Какво става и запитва Банката „Х“ на какво
основание вноската му се е увеличила. Банката „Х“ му отговаря, че поради влошените
икономически условия и повишението на EURIBOR, лихвеният процент по договора
му за кредит се е повишил, а от там и вноската му по кредита.
В настоящото изложение ще се опитаме да обясним кога е допустимо банките да
увеличават лихвените проценти по договорите за кредит и какви правни механизми
съществуват, за да може Иван да защити правата си.
На първо място, трябва да обясним какво представлява лихвения процент и как
го определят банките. За да съществуват като институции, банките трябва да печелят.
Основната банкова дейност е отпускането на кредити. Печалбата на банките от
отпускането на кредити се формира основно от лихвите по кредити. Лихвата
представлява цената, срещу която банката отпуска съответната сума пари. Лихвените
проценти биват основно два вида: фиксирани и променливи.
Фиксираният лихвен процент представлява определено число, което банката не
може да променя през времетраенето на договора за кредит. Да кажем, че Ви трябват
1200 лева, за да си купите нов телефон. Банката се съгласява да Ви отпусне сумата от
1200 лева при фиксиран лихвен процент от 10% месечно, като срокът за погасяване на
кредита е 1 година. Това означава, че на месец трябва да връщате на банката по 132
лева (120 лева главница и 12 лева лихва върху главницата). Следователно трябва общо
да върнете сумата от 1584 лева, като банката не може да промени едностранно
фиксираният лихвен процент.
Следващият вид лихвен процент е променливият. Той се среща най-често и се
използва масово при ипотечните кредити. Смисълът на променливия лихвен процент е,
че банката трябва да защити максимално своя интерес при промяна на икономическите
условия, водещи до оскъпяването на кредита. Поради това, когато се сключват
дългосрочни договори за кредит, какъвто е договорът за ипотечен кредит, банките
използват променлив лихвен процент.
Най-често финансовите институции и банките EURIBOR като променлив
компонент и още един компонент – фиксиран процент – при формирането на лихвата.
Единият компонент е определен обективен индикатор на икономическите и
финансови условия в страната, еврозоната или света. Най-често се използва EURIBOR.
EURIBOR e съкращение на Междубанков курс в евро (Euro Interbank Offered Rate).
EURIBOR представлява средното лихвено равнище, при което банките в еврозоната си
разменят срочни депозити в евро. Този EURIBOR се изчислява и оформя от
Европейската банкова федерация в Брюксел.
Вторият компонент е определено цифра, която банката не може да променя
едностранно. В почти всеки договор за банков кредит има клауза, която определя
месечния EURIBOR и към него се прибавя определен фиксиран процент. Ако приемем,
че лихвеният Ви процент се определя като месечният EURIBOR плюс 4 процента, то за
месец ноември 2022 г., лихвата Ви по ипотечния кредит ще възлиза 5,159 %, а за месец
декември 2022 г. на 5,398. (данните за месечния EURIBOR за месеците ноември и
декември 2022 г. са достъпни на този линк: https://www.euribor-rates.eu/en/)
За какво трябва да следим, когато сключваме договор за ипотечен кредит и
какви са изискванията, които действащото законодателство поставя пред клаузата за
променлив лихвен процент?
Допустима е уговорка в договор за кредит, предвиждаща възможност за
увеличаване на първоначално уговорената лихва, ако са налице следните
обстоятелства:
- Обстоятелствата/лихвообразуващите показатели, при чието настъпване може да се
измени лихвата, трябва да са изрично уговорени от страните. Тези обстоятелства следва
да са обективни, т. е. не следва да могат да бъдат модифицирани от другата страна и
другата страна не следва да има възможността с волята си да ги променя. Те следва да се определят от външни и независещи фактори; от определени пазарни принципи или
механизми, над които не може да се упражнява контрол и въздействие;
- Информацията за лихвообразуващите компоненти трябва да е лесно достъпна и да е с
публичен достъп, като потребителят във всеки един момент следва да може да направи
справка и да може лесно да предвиди и изчисли лихвата си; - Да е налице методика за промяна на лихвата, т. е. да е ясен начинът на формиране на
лихвата. Тази методика трябва да е ясна и прозрачна, трябва да посочва всички отделни
компоненти и какъв е техният дял в общото изчисление, за да може да се направи
еднозначен извод от страна на потребителя как всеки индекс или компонент би оказал
влияние върху лихвения процент.
Когато Банката се позовава на такива обективни фактори (напр. увеличение на месечния EURIBOR), при липса на изчислителна формула тяхното влияние (на обективните фактори) по отношение промяната на лихвата се поставя под контрола на банката.
Банката може в неин интерес и при воля за това да използва като лихвообразуващи само факторите, които към момента на изчисляване на лихвата са на висока стойност, но не и тези, които са на ниска стойност. Включването в договора или в ОУ с потребителя само на обективни фактори, без обаче да има ясна формирана методология, е недостатъчно.
Потребителят и в тези случаи може да се позове на
такава клауза и да твърди, че няма ясно разписана методология, поради което всъщност
е налице едностранно изменение на лихвения процент. Сделката ще бъде действителна
само и единствено при наличието кумулативно на обективни фактор и ясна
методология, иначе сделката няма да обвързва страните.
Mетодиката трябва да е подробно и ясно описана в договора или в Общите условия и трябва да включва изчислителна процедура, съгласно която промяната на лихвата да е функция от стойността на обективните показатели. Неравноправни клаузи има и в хипотезите, в които методиката е включена във вътрешнобанков акт на кредитора, защото тази методология е зависеща от волята на кредитора и той може да я модифицира.
Промяната на лихвата трябва да настъпва автоматично при изменение на лихвообразуващите фактори, без тя да е поставена на усмотрението на кредитната институция. За да е действителна клаузата, предвиждаща увеличение на лихвения процент при определени обективни обстоятелства и ясна меотодика, е нужно да бъде регламентирана и реципрочна процедура за намаляване на лихвата при същите обективни обстоятелства и методика. Ако обаче е предвидена възможност само за
увеличаване на лихвата, но не и за нейното намаляване, то тази клауза би била неравноправна, защото нарушава равновесието в правата на страните и по аргумент от разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП, следва да бъде обявена за нищожна. В обобщение, основните хипотези, в които клаузите относно определяне на лихвения процент са нищожни, са:
1) Когато промяната на лихвения процент е предоставена изцяло на волята на
Банката и не зависи от обективни фактори;
2) Когато промяната на лихвения процент е обусловена от обективни фактори,
но липсва методика, по която да се определи точното изменение на лихвения процент
или методиката е регламентирана във вътрешнобанков акт, но не е предоставена на
клиента или методиката е абсолютна неразбираема, дори да е предоставена на клиента;
3) Когато промяната на лихвения процент е обусловена от обективни фактори,
налице е ясна методика, която е предоставена на клиента, но в нея липсва възможност
при намаление на съответния индекс (напр. понижаване на месечния EURIBOR) да
бъде намален и лихвеният процент.
Ако клаузата в договора за кредит не е в съответствие с гореизложеното, тя е неравноправна и като такава е нищожна. Това означава, че тя не поражда правни последици, т.е. кредитополучателят не дължи лихва в уговорения в клаузата размер.
Според съдебната практика в тази хипотеза е налице частична недействителност на договора за банков кредит, като се дължи възнаградителна лихва според първоначално уговореното в договора за кредит, т.е. преди неоснователното изменение на лихвения процент. Кредитополучателят разполага с иск с правно основание чл. 55, ал.1, предложение първо от Закона за задълженията и договорите за надвзетата сума, въз основа на нищожната клауза за определяне на променливия лихвен процент.
Настоящото изложение има чисто информативен характер и в никакъв случай няма характера на правен съвет или правно становище, въз основа на което да се предприемат процесуални действия. В случай че и Вие сте ощетени от неравноправна клауза в договор за банков кредит може да се обърнете към адвокатско дружество „Антоний Димитров“ за консултации и последващо процесуално представителство.
