Неравноправност на клаузите за връщане кредит в швейцарски франкове

В периода 2005-2010 г. изключително популярни бяха договорите за ипотечен кредит в швейцарски франкове. Какво представляват те?

По силата на договора за кредит, съответната банка предоставя на кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на съответната сума в евро, като погасителният план на кредита предвижда, че той се погасява в швейцарски франкове.

В случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си, но има средства в български левове или има налични средства в евро по своите банкови сметки, погасяването на кредита може да се извърши от банката освен във валутата на кредита и в лева или евро, след служебното превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс „продава“ на съответната банка за швейцарския франк към лева/евро, за което кредитополучателят с подписването на договора за кредит дава своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава банката.

Звучи сложно нали? Нека сега да обясним тази сложна договорна клауза с един пример.

Годината е 2007. Героят в нашия пример е Иван. Той е на 27 години и е успешен програмист в голяма международна компания. Иван решава да изтегли ипотечен кредит от Банка „X“, за да си купи жилище. Банка „X“ отпуска кредит на Иван в размер на 120 000 швейцарски франка на 25.05.2007 г., когато курсът швейцарски франк/евро е 0.60, т. е. 120 000 швейцарски франка се равняват на 72 000 евро или 140 400 лева.

Иван подава молба до банката за откупуване на сумата от 120 000 швейцарски франка и превеждането ѝ в левова равностойност от валутната сметка в левовата сметка на Иван в Банка „X“, т. е. Иван на практика получава еквивалента на 120 000 швейцарски франка или 140 400 лева. По силата на договора за кредит Иван се е задължил да върне сумата от 120 000 швейцарски франка за 20 години на равни месечни анюитетни вноски.

За целите на примера и без излишно усложняване ще приемем, че Иван трябва да връща по 500 швейцарски франка на месец. Ако Иван няма швейцарски франкове по своята банкова сметка, с които да погаси своята месечна анюитетна вноски, то Банка „Х“ служебно ще превалутира сметките на Иван в евро или лева в швейцарски франкове. За първите две години от сключването на договора за кредит курса швейцарски франк евро варира между 0.60 и 0.69, т. е. Иван трябва да връща на месец между 300 евро (585 лева) и 345 евро (673 лева). От 2010 г. нататък курсът на швейцарският франк към евро започва плавно да се покачва от 0,70 франка за евро до 1.05 франка за евро (като тази максимална стойност е отбелязана на 23.09.2022 г.).

Към началото на 2023 г. курсът на швейцарския франка към еврото е както следва: 1 франк за 1 евро. Когато Иван започва да погасява своя кредит през 2007 г. е плащал на месец между 585 лева и 673 лева, а към ден-днешен Иван заплаща 975 лева на месец, т. е. 390 лева повече на месец в сравнение с 2007 година. В крайна сметка Иван ще трябва да върне между 60 000 и 70 000 лева повече от това, което е получил.

Звучи несправедливо нали? Съдебната практика и закона са на същото мнение. Според практиката на българските съдилища и на Съда на Европейският съюз клаузите за връщането на кредита в швейцарски франкове не отговарят на изискването за яснота и разбираемост.

В примера, даден по-горе, Банката „X“ не е предоставила на Иван преди сключване на договора за кредит в чуждестранна валута достатъчна информация, която би му позволила да извърши разумна преценка относно икономическите последици от клаузата за валутния риск спрямо задълженията по кредита, т. е. потребителят следва да има възможност да прецени какви биха били икономическите последици за него, ако настъпи потенциално девалвиране (обезценяване) на валутата, в която потребителят получава приходите си, спрямо чуждестранната валута, в която кредитът е отпуснат.

Предоставената от банката информация, че е възможна промяна на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк и че това ще рефлектира върху размера на дължимите погасителни вноски, изразени в лева/евро в посока на повишаването им, не означава че Иван е достатъчно информиран относно валутния риск, съобразно тълкуванията на българската и европейската съдебна практика.

Иван е потребител, поради което е и икономически по-слабата страна в преддоговорното и впоследствие в договорното правоотношение спрямо банката от гледна точка както на възможностите си да преговаря, така и на степента си на информираност.

Поради това банката „Х“ като икономически по-силната страна в правоотношението и с оглед на експертната си компетентност и познания относно възможните промени в обменните курсове на швейцарския франк в дългосрочен и краткосрочен план, в насока на поскъпване на валутата и рисковете именно с това поскъпване, е следвало да предостави на Иван достатъчна информация, спазвайки определени принципи на добросъвестност при кредитирането, относно прогнозите за промяната на швейцарския франк, спрямо който националната валута няма фиксиран курс, с каквато информация банката следва да разполага, предвид професионалната ѝ дейност, както и какви действия кредиторът би могъл да предприеме за минимализиране на валутния риск.

Банката „X“ не е разяснила на Иван икономическите аспекти и рисковете на превалутирането на кредита в швейцарски франкове, въз основа на които да вземе решение, основано на добра информираност, и да направи разумна преценка какъв договор за кредит да сключи: договор за кредит при по-нисък лихвен процент и да носи валутния риск или договор за кредит при по-висока лихва, но да не носи валутния риск.

Въз основа на тези съображения българските съдилища приемат, че клауза за връщане на кредита в швейцарски франкове, подобна на тази дадена в настоящият пример, е неравноправни и като такава е нищожна, т. е. тя не поражда правни последици.

Логичният въпрос е какво става след като клаузата бъде обявена за нищожна?

Според българската и европейската съдебна практика кредитът следва да бъде върнат в уговорения размер и валута – равностойността в швейцарски франкове на 120 000 евро по първоначално определения курс, т. е. в нашия пример по курс швейцарски франк/ евро 0,60.

Как да се защитим, ако банката ни е надвзела суми въз основа на тази нищожна клауза? В нашия пример Иван разполага иск по чл. 55, ал.1, предложение първо от Закона за задълженията и договорите, с който да поиска връщане на сумата, надвзета вследствие на клаузата за прехвърляне на валутния риск, която, както беше изяснено, е нищожна.

Настоящото изложение има чисто информативен характер и в никакъв случай няма характера на правен съвет или правно становище, въз основа на което да се предприемат процесуални действия. В случай че и Вие сте ощетени от клауза за връщане на кредита в швейцарски франкове може да се обърнете към адвокатско дружество „Антоний Димитров“ за консултации и последващо процесуално представителство.