В момента Република България е в очакване на приемането ѝ в така наречената „еврозона“ (euro area/euro system), което поставя редица въпроси, а и притеснения пред всички граждани и представители на бизнес сектора. Ето защо настоящата статия има за цел да насочи погледа към преходния период и въвеждането на еврото в съседна на България държава със силно засегната преди години икономика – Гърция.
Целта на този анализ е представителите на бизнеса, но и обикновените хора да бъдат подготвени и да знаят какво биха могли да очакват в случай на въвеждане на еврото и в България. Еврото е въведено в Гърция официално на 01.01.2001 г., но така нареченият „преходен период“, характерен за всяка държава, в която се извършва замяна на една парична единица с друга, продължава от 02. януари до 31. декември 2001 г.
В този период еврото е било валута в т. нар. „scriptural form“ („не в кеш“, а под формата на чекови плащания и парични трансфери чрез банките), а не физическа валута (в каквато се превръща на 31. декември 2001 г.). По време на преходния период паричната политика на Гърция е била провеждана и планирана в евро, сметките на гръцките кредитни институции в централната банка на държавата (Bank of Greece) са деноминирани в евро и всички трансакции на междубанковия паричен пазар са извършвани в евро.
В същото време обаче, операциите, свързани с фискалната политика на държавата, по време на преходния период са провеждани в гръцката валута (драхми), макар и някои най-важни и ключови правителствени сметки да са били представени не само в драхми, но и в евро.
По данни на интернет страницата на гръцката централна банка 1 през периода септември декември 2001 г. започва процесът по зареждане (frontloading) на банките с евро банкноти и центове. За да се осигури безпрепятственото функциониране на пазара през първите дни на 2002 г., Управителният съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) взима решение да разреши зареждането на кредитни институции и търговци на дребно с евро банкноти и центове.
Гръцката централна банка от своя страна започва да снабдява търговските банки в държавата с центове от 01. септември, а с банкноти – от 01. октомври, като зареждането на банките с центове започва по-рано, тъй като тяхното транспортиране е по-трудно заради по-големия им, в сравнение с банкнотите, обем и тегло. От 01. ноември 2001 г. търговските банки, на които гръцката централна банка е предоставила евро банкноти и монети, започват да презареждат търговците на дребно с центове, а с евро банкноти с ниска номинална стойност (€5 и €10) – от 01. декември. От същата дата търговците на дребно могат да получават така наречените евро центови пакети (euro coin packs 2 ) на стойност от €111 до €300. Банките и търговците на дребно се заемат със задачата да не вкарват в обращение евро банкноти и монети преди 01. януари 2002 г 3 .
1 History of the euro – Historical review (bankofgreece.gr)
2 Пак там
3 Пак там
Извън датите за започване на зареждането на търговските банки и търговци на дребно с евро банкноти и центове, Националният план за промяна на валутата (National Cash Changeover Plan 4 ), започвайки от 17. декември, предоставя зареждането на обществото с така наречените начални пакети, съдържащи 45 цента за всички деноминации на стойност 5 000 драхми (€14.67 евро).
Проблемите в Гърция във връзка с приемането на еврото са в няколко посоки. На първо място, за да влезе в Еврозоната през 2001 г., бюджетният дефицит на Гърция е трябвало да бъде под прага (3% от БВП), определен с Договора от Маастрихт от 07.02.1992 г. През 2009 г. обаче се открива, че държавата е укривала дефицити от европейските органи, като за целта са извършвани суапове за кредитно неизпълнение, продадени ѝ през 2002-2006 г. от „Голдман Сакс“.
Ето защо Гърция е била изправена пред дефицит от 12% от БВП и е изпаднала във финансов срив. На второ място, обикновените потребители са били заблудени относно предимствата на въвеждането на еврото, което в крайна сметка се е отразило и на цените на стоките и услугите в посока тяхното покачване.
В началния период след въвеждането на еврото гръцките потребители са били с убеждението, че стандартът им на живот значително ще се подобри, тъй като в държавата им вече се използва същата парична единица, както в други развити европейски държави като Германия, Франция, Италия.
Приемането на еврото от развити икономически държави е и причината през 2001 г. процентът на одобрение за приемане на новата валута от гърците да е над 80%. Някои икономисти по онова време са твърдели 5 , че: „курсът на евро-драхмата (едно евро до триста четиридесет и две драхми) ще създаде проблеми на гърците с ниски доходи, тъй като ще се повишат цените на стоките. Всъщност това беше така, защото 342 драхми, които бяха преди 2001 г., имаха значителна стойност, докато една монета от евро, съответстваща на тези 342 драхми, автоматично изглеждаше като нещо евтино и лесно“.
В цитираната статия се посочва интересен факт, който би бил много актуален и викономическа обстановка на държава като България, а именно, че: „Гъркът, който купуваше кафе за сто драхми през 2000 г., го намери на половин евро на 1.01.2001 г., тъй като продавачът реши, че е глупаво да определи цената на кафето му на 0,32 евро съответстващи на 100 драхми. Това обаче беше така за всички продукти, което доведе до ценови взрив в ежедневните продукти, нещо което значително намали разполагаемия доход на хората, тъй като заплатите останаха непроменени. Мнозина продаваха кафето срещу едно евро, което означаваше 250% увеличение.“
Най-сериозните проблеми в Гърция обаче не бяха породени само от покачването на цените по описания по-горе начин, а бяха предизвикани от факта, че гръцката икономика не е била в състояние да се конкурира с основните икономики на развитите западноевропейски държави в рамките на един пазар. Може би Гърция е виждала разрешение на проблемите в лицето на международните пазари, които са ѝ позволявали да взема като държава колкото заеми пожелае, при това с много ниски лихви.
4 Пак там
5 Какво спечели и загуби Гърция от еврото – Труд (trud.bg
Има доказателства, че Гърция като държава е взимала евтини заеми с гаранция от Еврозоната, а банките – евтини заеми от Европейската централна банка (ЕЦБ) с гаранция на гръцката държава и всички те са насочвали тези финанси към бизнеса. През първите години след въвеждането на еврото в Гърция производителността на гръцката икономика намалява, тъй като всеки е предпочитал да взема заеми, независимо дали става въпрос за бизнес или физически лица потребители.
Поуката от всичко, случило се в Гърция, е, че една държава, намираща се в еврозоната, не може да си позволи да обезценява своята валута, както е направила Гърция в ерата на драхмата 6 . За да бъде България готова за еврозоната, БВП на държавата следва да се увеличи, а нивата на инфлацията да бъдат значително занижени. Ако държавата успее самостоятелно без външни заеми (за разлика от Гърция) да изпълни критериите на Договора от Маастрихт, би могло да се осигури по-плавно преминаване към еврото. Предизвикателствата пред правителството и бизнеса в този случай ще са свързани с отстраняването на възможна спекула по отношение на цените и тяхното изкуствено повишаване под предлог висока инфлация или конвертирането на лева в евро.
В заключение, еврозоната, по мнението на различни икономисти 7 , има значителни слабости като монетарен съюз. Това се дължи на липсата на икономическо и социално равновесие между държавите членки на ЕС, вкл. на евро системата. В допълнение, ЕС не разполага с достатъчен „федерален“ бюджет, за да бъде в състояние да поема някои от асиметриите в икономиката и финансите на държавите членки. Предстои в бъдеще да се види дали ЕЦБ ще бъде в състояние да действа като спасител „от последна инстанция“ за държави-членки, които са в икономическа и финансова безизходица, подобно на Гърция, а и на държави като България, в които кризата, имайки предвид световната и европейската конюнктура, най-вероятно ще продължи все повече да се задълбочава.
6 Пак там
7 Euro Area Participation and the Greek Economy: the first twenty years | Greece@LSE
