Приемането на Република България в еврозоната е приоритет на българското
правителство от няколко години насам.
За да се приеме една държава от Европейския съюз (ЕС) в групата от страни членки на ЕС, които са приели еврото за своя официална валута, последната трябва да изпълни така наречените критерии от Маастрихт, приети с Договора от Маастрихт от 07.02.1992 г. В Договора се установяват правила как ще функционира еврото на практика, което включва и правила какво трябва да направи дадена държава, за да се присъедини към еврозоната.
Последната държава-членка от Европейския съюз, която беше приета не само в
еврозоната, но и в Шенгенското пространство на 01.01.2023 г. , е Хърватия. Това означава, че
еврото ще замени хърватската куна, което поставя много въпроси не само пред
правителството на Хърватия, но и пред целия бизнес сектор, а и пред потребителите. Погледът
към промените, които настъпват в Хърватия, ще даде възможност и на българския бизнес и
българските потребители да имат предвидими очаквания за предстоящото въвеждане на
еврото след изтеглянето на българския лев.
След въвеждането на еврото в Хърватия настъпиха съществени промени, които имат за
цел да облекчат прехода към новата парична единица, като в същото време дадат нужното
време на обикновените потребители, а и на бизнеса да се подготвят за настъпващата
финансова промяна.
Както е посочено и на интернет сайта на Европейската комисия 1 :
„Основният принцип на националния план за въвеждане на еврото в Хърватия е
защитата на потребителите. Механизмите за изграждане на безопасна среда за
потребителите са обстойно планирани в четири направления: Етичен кодекс, наблюдение
на цените на стоки и услуги, надзор върху търговци и доставчици на услуги и двойно
показване на цените“. По-конкретно, промените, които настъпват в Хърватия малко преди и
веднага след въвеждането на еврото, се изразяват в следното:
На първо място, всички цени на стоки и услуги ще бъдат посочвани едновременно и в
хърватски куни, и в евро, започвайки още от 5 септември 2022 г. (преди официалното
въвеждане на еврото) до 31 декември 2023 г., т.е. за период от 15 месеца.
На второ място, като платежни средства ще бъдат законово разрешени както
хърватската куна, така и еврото, но това ще бъде възможно в рамките на две седмици от
официалното въвеждане на еврото (тоест до 15.01.2023 г.). В допълнение в този период, ако
плащането е извършено в хърватски куни, рестото ще бъде връщано в евро, за да се осигури
постепенното изтегляне на хърватската куна. След изтичане на този двуседмичен период като
законно платежно средство ще бъде легално уредено и позволено единствено еврото.
На трето място, предвидена е възможност за гражданите на Хърватия безплатно да
заменят хърватски куни във Финансовата агенция и пощенските служби до 30 юни 2023 г.,
докато в търговските банки обмяната ще може да се извършва до 31 декември 2023 г.
Интересна подробност е обстоятелството, че Хърватската централна банка (аналог на
Българската народна банка) безплатно ще обменя банкноти куни без ограничение във
времето, а монети – до 31 декември 2025 г.
На четвърто място, за да се защитят потребителите и да се отговори на притесненията
им от необосновано поскъпване на стоките и услугите, в Хърватия е въведен така нареченият
„Бизнес етичен кодекс“. Целта е с негова помощ да се гарантира стабилност на цените на
стоките и услугите, като се помага на бизнеса правилно да преизчисли и да обозначи цените,
тоест преобразуването на цените в евро да се извършва справедливо и без неправомерни
увеличения.
За спазването на етичния кодекс следи Държавният инспекторат, който прави и
проверки на цените (най-вече цените на често купуваните стоки и услуги) в преходния период.
Както е посочено и на интернет страницата на Европейската комисия 2 : „При нарушаване на
разпоредбите на „Еврозакона” (бел. авт. „Бизнес етичен кодекс“) Държавният
инспекторат може първо да издаде предписания на търговците или икономическите
оператори за отстраняване на несъответствието, а следващата стъпка ще бъде
налагането на наказания.
Успоредно с това, и при необходимост, сдруженията на
потребителите ще публикуват „черни списъци“ на стопански субекти, които нарушават
принципите на Етичния кодекс.“ Тези санкции биха били едно ефективно средство за
гарантиране на справедливия преход към нова парична единица във време на висока
инфлация и притеснение сред гражданите и бизнеса относно перспективите пред финансовата
система на Хърватия (а и на всяка друга държава, в която предстои да се извърши замяната на
националната парична единица с евро).
Въпреки твърденията на държавните органи в Хърватия, че цените на стоките и
услугите няма да се повишат поради смяната на паричните единици, още от началото на
въвеждането на еврото в държавата се наблюдава видимо повишение на цените.
Дискусионен е въпросът на какво се дължи то – дали на високата инфлация, или на въвеждането на новата парична единица. Според главния държавен инспектор Андрия Микулич в магазините някои търговци са повишили цените от 3 % до 19% за шоколад, хлебни изделия, бира, масло,
заквасена сметана, тоалетна хартия и други, а при услугите увеличението на цените варира от
10 % до 80%.
Логично е да се приеме (както посочва и д-р Пламен Иванов, главен асистент и
лектор по банково дело в University of Winchester), че високите цени в Хърватия са комбинация
от енергийната криза в цяла Европа, проблемите с верижните доставки, но и до известна
степен спекулацията в първите дни след приемането на еврото.
Също, за разлика от българския лев, куната не е била прикрепена към еврото, което е нормално да доведе до малко по-висока инфлация непосредствено след приемането на единната валута.
Въпросът, който следва да се постави, е какви ответни мерки са предприети от страна
на правителството в Хърватия (които биха могли да бъдат въведени и в България), които имат
за цел предотвратяване и преустановяване на неоснователното повишение на цените на
стоките и услугите.
На първо място, една от мерките, които се предприемат, е засилването на контрола по
отношение на бизнеса и ценообразуването, като се предвиждат глоби за нелоялни практики и
практики, които нарушават метода за ценообразуване при преминаване от хърватска куна към
евро.
Докато търговците на дребно твърдят, че цените до голяма степен не са били засегнати
от смяната на еврото и обвиняват инфлацията, правителството на Хърватия е изпратило
масово инспектори в магазините и доставчиците на услуги за проверки. То е започнало да
изисква от големите търговски вериги да докладват цените на всеки един продукт на
двуседмична база.
След две седмици засилен контрол властите в Хърватия установяват, че
около 40% от фирмите неоснователно са вдигнали цените, а наложените глоби възлизат на общо 234 000 евро за няколко седмици. По данни на Reuters глобата за фирми е 26 000 евро и
до 1090 евро за индивидуални търговци.
Друга мярка, свързана с налагането на глоби, е въвеждането на така наречения и
споменат по-горе „черен списък на нарушители на цените“, като на сайта на икономическото
министерство на Хърватия има достъпни отчети, които проследяват движението на продукти
от девет хърватски града, около 800 търговски обекта и които показват аналитично цената на
отделните продукти.
На трето място, при невъзможност да бъдат овладени неоснователно високите цени на
стоките и услугите в Хърватия, държавните органи в последната са предупредили
представителите на бизнес сектора, че ще отменят енергийните субсидии или ще повишат
данъците, освен ако търговците не върнат цените обратно на нивата преди еврото.
На следващо място, хърватският премиер Андрей Пленкович също така е посочил, че
при продължаващи нарушения страната ще наложи таван на цените на сто от най-
необходимите стоки.
Към момента в Хърватия не са наложени подобни тежки мерки за бизнеса, но
възможността за тяхното имплементиране остава, ако последният не преустанови нелоялните
практики, свързани с увеличаване на цените на стоките и услугите под претекст висока
инфлация или въвеждане на еврото. Поради установената спекула с цените на стоките и
услугите от страна на търговците в Хърватия и имайки предвид високите нива на инфлация в
момента, е трудно да се прогнозира с точност какви са перспективите пред Република
България при въвеждането на еврото.
Стъпките, които със сигурност следва да бъдат предприети в България при въвеждане
на еврото, са:
- Въвеждане на преходен период, в който цените (най-вече на потребителските стоки)
да се обозначават в български левове и в евро; - Да се даде възможност за безплатна обмяна на левове и стотинки в евро, и то не
само в Българската народна банка; - Въвеждане на методика, по която представителите на бизнеса да трансформират
цените на предлаганите от тях стоки и услуги от левове в евро, без това да се отразява
съществено на повишението в цените, като в същото време се вземе под внимание и
съществуващото ниво на инфлация; - Въвеждане на ефективни мерки за контрол и въздействие в случай на установяване
на нелоялни търговски практики и спекула от страна на търговците във връзка с
ценообразуването.
*2 Пак там
